Последни рецепти

   Нека се опитам да ви върна към нещо класическо за Великден… Едни обикновени домашни курабийки – от онези, които ухаят на празник. Приготвят се с амонячна сода и свинска мас и носят онзи познат вкус, който прави дома по-уютен без излишни украси ✨ Мисля за Великден да приготвя няколко вида курабийки и тези ще бъдат едни от тях… За мен те винаги носят спомени… и някак си ме връщат към най-хубавото от празниците – спокойствието, домашната атмосфера и малките моменти заедно 💛

Това бисквитено руло е един от онези вкусове, които носят спомен. Спомен за дом, за детство и за онези малки моменти, в които всичко ухае на нещо приготвено с любов. Помня как майка ми го правеше – спокойно, без бързане, с внимание към всяка бисквита. Тогава ми се струваше толкова лесно, а днес разбирам, че всъщност най-ценната съставка е била грижата. Днес го приготвям по същия начин – с бисквитен крем, мармалад и орехи, а отвън го завършвам с меко масло и смлени орехи. Получава се стегнато, ароматно и с онзи красив разрез, който веднага те връща назад във времето.

Пухкави кифлички със сирене – меки, ароматни и изключително вкусни 🤍 Това е една от онези рецепти, които носят усещане за уют и домашна топлина. Приготвят се лесно, а резултатът е пухкаво тесто с нежен вкус и аромат на прясно изпечени кифлички ✨ Подходящи са както за закуска, така и за споделени моменти с любимите хора. Могат да се приготвят както с класическа плънка от сирене, така и с други варианти според вкуса 💛Рецептата е изпитана и любима в моята кухня – с внимание към детайла и желание да се получи нещо наистина вкусно и домашно 🤍

Моята майка ме научи на тези Великденски курабийки с амонячна сода и два вида мазнина. Навремето често се използваше амонячната сода като набухвател и тя наистина увеличава много обема на печивата. А маста, смесена с масло, прави курабийките крехки и меки.
Обикновено всички се включвахме в приготвянето им и беше забавно да правим сладки с формички, да ги мажем с разбит жълтък и поръсваме със захар.
Имаше много курабийки. И понеже това беше преди Великден, ги слагахме в една голяма тенджера, за да омекнат и да станат още по-вкусни. Разбира се, който минеше покрай тенджерата, си взимаше. 🙂